Изгубеното село Тъбър

• Април 20, 2024

Махалата е известна като Tubber, което е поквара на ирландския тобар, което означава добре. Пълното име е Tobár Mhuire - Mary's Well. През 21 век в този ирландски селски град има две къщи и няколко хамбари, но още през 18 и 19 век това е било процъфтяващо село с над петдесет домакинства, ковачница, няколко механи и магазини. Всичко това ще се промени през юли 1861 година.

Tubber е в Кован Каван и обратно през деня беше по права, тясна лента, която беше Коучинг Път, който течеше от Блеклион към границата с графство Лейтрим, на около осем мили. Тъбър се намираше по средата на пътя с автобус в гънка между два притока, който течеше надолу, за да срещне река Шанън. Това е варовикова страна с торфени блата по върховете на хълмовете и комбинация от „дауб“ (тежка глина) и торфена почва в долната лежаща земя. Това, което се нарича „мокра гора от пепел“, минава покрай един от потоците близо до кладенеца.

В края на юни и началото на юли 1861 г. идват силни дъждове. Накрая имаше светкавичен наводнение и кална капка. Когато земята най-накрая утихна, стояха само пет къщи.

Живея на няколко стотин метра по-надолу по Стария автобусен път от Tubber и отдавна съм очарован от историческото и духовното му значение. Моята стара съседка, покойната Делия Хамилтън, живееше до близо 100. Тя ми каза, че името Тобар Мюайър се отнася до привидение на Блажена Майка при кладенеца - „о, отдавна.“ Такова разстояние влезе в очите й че си представям, че тя повтаря онова, което са предавали няколко поколения баби.

Кладенецът вероятно е бил място с гражданско и духовно значение още от езически времена. Всяка Лунаса (края на юли / началото на август) ще има панаири и мрънкания и неизбежните битки. По време на един такъв панаир избухна битка и в кладенеца се проля кръв. По този начин свещената вода се замърсява. Най-вероятно би се породило схващане, че „няма късмет в това“. Или със сигурност не за семействата на бойците.

Тогава дойде потопът. Наскоро ходих и изследвах земята около Tubber с студент по наследство, който изследва темата. „Как можеше да се случи?“ Е, земята щеше да е с вода. Торфът и глината не са порести. Също така селото Tubber беше сгушено в гънка земя, която образува естествен дере. Водата, която се изливаше по склона на Болейбрак, щеше да се втурна в това дере. Скалите на тази камениста територия щяха да бъдат изместени от силата на потопа и така земята щеше да започне да се плъзга надолу към този дере.

Майкъл ми показа стари карти на селото. Имало е училище и „килограм“, където едър рогат добитък е щял да бъде благороден. Днес всичко, което остава от селото, е малка плевня и самият кладенец. Купи камъни подсказват къде може да са стояли каюти. Но също биха били взети камъни, за да се преместят в новия локус на населението. Няколко мили на разстояние, в естествен брод на река Шанън, е създадено новото село Доура. Tubber никога не е бил възстановяван. Всъщност в този град са построени само две къщи след Големия потоп.

Кладенецът и до днес е място за лична молитва и медитация. Хората връзват дрехи, онези предложения за благоволение и излекувани лекарства или в знак на благодарност към глог, който расте до кладенеца. Местен фермер открил, че това е на неговата земя и той поел отговорността на наследствен стопанин на кладенец. През 2012 г. той започва да ремонтира кладенеца, който се е запушил с отломки и разхлабващи камъни. Повече от година работата напредваше. Нов камък за кладенеца е намерен в полето му и местен зидар, замазан в скалите. Маса за освещаване и благословия се проведе на празника на Мария Ассупта (15 август) през 2013 г., като присъстваха над сто местни хора.

Инструкции Видео: Над 300км. с колело в търсене на изгубеното село Шипка, едно място забравено от света. (Април 2024).