Какво е кохлеарен имплант
Днес отворих блога на някой, който коментира, че мразят кохлеарните импланти. Този човек посочи, че има слухови апарати и това трябва да е достатъчно добро за всеки. Като възрастен глухар след глупост, който има изключително успешен кохлеарен имплант, ми се струва доста разочароващо от количеството грешна информация за това какво представлява и прави кохлеарният имплант и кой трябва да го има.

Първо, кохлеарният имплант не е алтернатива на носенето на слухов апарат. Кохлеарният имплант е само опция, ако човек не може ефективно да използва слухови апарати. Кохлеарният имплант не е слухов апарат с висока мощност и не усилва звука, както прави слуховият апарат. Сериозно решение е да се постави имплант и този, който се взема само след много тестове за годност и всички други пътища за слуха са проучени.

Видът на загубата на слуха, при който имплантът работи най-добре, е сензоневралната глухота, често срещана причина за загуба на слуха, често свързана с възрастта, при която космените клетки в кохлеята са умрели или са повредени. Тези космени клетки превеждат звукови вибрации, получени от тъпанчето през средното ухо, в електрически импулс и изпращат импулса към слуховия нерв. Слуховият нерв отвежда електрическия импулс към мозъка и ние чуваме звук.

Ако клетките на косата на някого в тяхната кохлея са умрели или са повредени, връзката липсва. Няма значение колко силен е звукът, не може да се чуе. Да речем, че имате най-новата технологична стерео система и страхотни съраунд високоговорители. Ако не свържете високоговорителите към системата, няма да чуете звук. При сензоневрална глухота връзката липсва и кохлеарният имплант осигурява тази връзка.

Кохлеарният имплант се състои от две части. Първата част е вътрешният имплант, който се поставя при операция. Това е рутинна операция, обикновено 2-3 часа, само с малък разрез. Вътрешният имплант е основно радиопредавател, който седи на черепа с електроди, които се вкарват в кохлеята. Външният речев процесор, макар и да прилича на слухов апарат, всъщност е четири малки компютъра, които чрез микрофони получават звуци и ги превеждат в електрически импулси. Тези електрически импулси се предават към вътрешния имплантатен радиопредавател, който ги изпраща към електродите в кохлеята. Електродите са съединителите и заемат мястото на онези липсващи космени клетки, стимулиращи слуховия нерв с електрически импулси. Импулсът пътува по слуховия нерв до мозъка, където се интерпретира звук.

Този електрически импулс, получен в мозъка, е почти същият като всеки с нормален слухов опит чрез естествения процес в кохлеята. Това означава, че звукът, който получава кохлеарният имплантат, обикновено е много близък до звука, който те са чували. Един имплантиран ми каза как няколко седмици след активирането на процесора тя се обади по телефона и успя да идентифицира високоговорителя. Не е разговаряла по телефона с този човек повече от 20 години и ги е виждала само няколко пъти. Така че, ако тя можеше да идентифицира някого по телефона, който не ги е чувал да говорят в продължение на много, много години, тогава звукът, който чуваше, трябваше да е много подобен на този, който чуваше преди.

Да имаш кохлеарен имплант е голямо решение. За някои това е единственият начин да чуят.

Професор Грейм Кларк, изобретателят на Cochlear Implant, беше тазгодишният преподавател на Boyer за ABC радио в Австралия. Той говори за това колко опустошително е да загубиш основен смисъл - не само слух, но и какъвто и да е смисъл. Той обсъжда как технологията, използвана за Cochlear имплантанта, сега се изследва за нови приложения, като параплегия и слепота. Преписът от неговите лекции може да бъде намерен на //www.abc.net.au/rn/boyerlectures/stories/2007/2084224.htm

За истории на хора, които са възстановили слуховия си вход на //www.c-a-network.com. За повече информация относно кохлеарните импланти //www.cochlear.com



Инструкции Видео: Д-р Македонка Гарванлиева Николова - Кохлеарен имплант (Март 2024).