Призрачни екрани - немски експресионизъм във филма

• Април 28, 2024

Няма произведения на Едвард Мунк или Винсент ван Гог, включени в изложбата „Призрачни екрани“, празнуващи германския експресионистичен филм, но влиянието на тези художници върху визуалния стил на ранния филм е осезаемо. „Крикът“ на Мунч, с вълнообразната му фигура, излъчваща психологически мъки, трябва да е бил източник на вдъхновение. Сценографските рисунки на Уолтър Рориг за „Хрониките на сивата къща” (1925 г.) озвучават употребата на Мунч на ковсти форми и дебели, подвижни линии, които показват движение и несигурност.

Германският експресионизъм започва да кипи и кипи още през 1913 г. с „Студентът в Прага“ (експонатът съдържа поразителен оригинален плакат за филма). 1920-те години обаче са десетилетието, когато експресионизмът се запалва и филмовите производители произвеждат повечето от своите шедьоври. Германия се чувстваше от поражението си през Втората световна война и от осакатяващите финансови репарации, необходими като част от примирието. Общественото безпокойство, масовото несъответствие между богати и бедни, цинизмът и корупцията, бяха отразени във филмите на режисьорите Фриц Ланг, Ф. У. Мурнау, G.W. Пабст и Йозеф фон Щернберг. Физическата реалност беше манипулирана, за да отразява настроението и емоцията. Изкривените перспективи, киароскуровото осветление и изкривените ъгли бяха визуални прояви на душевната мъка на героя.

По-голямата част от материалите в „Призрачни екрани” са на заем от франчайз La Cinematheque и са събрани от нейната главна архивистка Лоте Айснер през 50-те години. Айснер беше германска еврейка, която, въпреки че беше интернирана във Франция по време на Втората световна война, избра да остане в Париж до края на живота си. Като критик Айснер подкрепяше работата на Ланг и Мурнау. Нейната семинарна книга „Призрачният екран: експресионизмът в германското кино и влиянието на Макс Райнхард“ осигури заглавието на изложбата. Думите на Айзен са цитирани и на етикетите на музея до произведението на изкуството.

Разкошната визуална образност на експресионизма беше заредена с метафорично значение. Това е илюстрирано от един раздел от експоната, озаглавен „Стълби”. Стълбището е използвано от филмовите производители, за да символизира тиранията, лудостта, изкуплението, сексуалния порок, полета, смъртта или справедливостта. Филмовите клипове, прожектирани на голям екран, разкриха изобилието от стълби във филмите на експресионистите. Безшумният филм с липсата на диалог беше идеалното средство за визуална артистичност на експресионизма. „Последният смях“ (1924) на Мурнау е един от малкото мълчаливи филми, които разказват строго чрез образи и не използват почти никакви думи.

Въпреки че филми като „Метрополис” на Ланг (1927 г.) и „Кабинетът на д-р Калигари” (1920 г.) на Wiene се славят (с право) заради визионерския си сценография, човешките лица в експресионистичните филми ми се струват незабравими. Емил Джанингс, като пазач на хотела, сведен до служител в банята в „Последният смях“, или Питър Лоре като обитаван от духове убиец на дете в „М“ (1930 г.) са предизвикателните представи на разпадащо се общество, което скоро ще се поддаде на фашизма и ужасите от Втората световна война.

Музеят на изкуствата в Милуоки представи изложбата „Призрачни екрани“, на която присъствах за своя сметка.

Статия публикувана на 21.01.2017 г.

Инструкции Видео: Fallout 76 Guide (Deutsch/German) Powergräber Quest - Bagger Power Rüstung - Power Armor Station (Април 2024).