Може ли сляпото устройство да използва невизуално взаимодействие?
Загубата на зрението ми отне една от най-големите ми радости. Шофирането на кола беше чудесна форма за забавление за мен. Насладих се на удобството да скачам в автомобила си и да отида на шофиране в неделя следобед. Наслаждавах се на живописно шофиране до място на карта, което никога не съм посещавал. Бях много заинтригуван, когато прочетох за разработената технология, която би позволила на хора със зрителни увреждания / незрящи да опитат какво е да управлява превозно средство.


Ученият разработва технологии, позволяващи на незрящ човек да шофира.

Вирджинският технически университет реши да се справи с предизвикателството, предложено от Националната федерация на слепите. NFB предизвика Университета Вирджиния Технологии да разработи технология, позволяваща на хора със зрителни увреждания / незрящи да управляват автомобил независимо. Изследователи от университета разработиха софтуер, наречен не-визуално взаимодействие, който използва сензори за движение, за да разпознае околността на автомобила. Софтуерът предава информация на водача. Предаваната информация позволява на водача да реши какво да прави по-нататък.


Каква е историята на технологията?

Университетът „Вирджиния Тех“ през 2007 г. влезе с роботизирана кола в състезанието, наречено DARPA Grand Challenge. Състезателите бяха предизвикани да проектират автомобил без шофьор. Състезателите спечелиха трето място в предизвикателството. Програмата по роботика на университета е финансирана от американските военни.

Президентът на Националната федерация на слепите прочете за резултатите от технологията и предложи предизвикателството пред университета да разработи автомобил, който да позволи на незрящ човек да управлява превозното средство независимо. Техническите изследователи от Вирджиния оборудваха автомобила със система от лазерни сензори и камери, които предаваха информация на жилетка, носена от водача. Технологията открива предмети около автомобила и изпраща съобщение до жилетката. Жилетката е създадена да бръмчи в различни стилове. Всеки стил на бръмча информира водача какво да прави по-нататък, като например; ускорете, забавете скоростта, завийте надясно или завийте наляво. Сензорите и камерите са проектирани да откриват предмети отпред, отзад и от двете страни на автомобила.


Коя е най-новата форма на невизуална технология за взаимодействие?

Изследователите са проектирали форма на технология, наречена DriveGrip. DriveGrip е чифт ръкавици, снабдени с вибриращи двигатели, покриващи кокалчетата на всяка ръка. Технологията DriveGrip използва оборудване за детектиране на движение с камери, свързани към двигателите, покриващи ръцете, които изпращат вибрации в ръцете на водача, предоставящи информация. Шофьорът е научен да интерпретира информацията, за да взема решения по време на шофиране. Водачът се научава да ускорява, забавя, да завива надясно или да завива наляво според информацията, получена от детекторите за движение и камерите.


Каква е реалността на незрящите да шофират кола?

Разбира се, реалността на незрящ човек, който управлява кола, все още е няколко години в бъдещето, но е забавно да мечтаеш. Мисълта за шофиране на автомобил на състезателна писта би била чудесен мотиватор и би предложила източник на вълнение в живота на зрително увредените / незрящи. Бих се радвал на възможността да карам кола около състезателна писта. Едно от желанията ми, преди да изгубя зрението си, беше да карам автомобил по черна писта. Кой знае, все пак може да сбъдна желанието си или мечтата си. Ако изследователите продължат да развиват технологията за визуално взаимодействие, мечтата ми продължава.

Инструкции Видео: ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ... епизод 7 (Може 2024).