Кънтри музика: Независими етикети или основни лейбъли

• Може 3, 2024

Гледането на предаванията за наградите и чуването на това, което се играе по радиото, доведе до въпроса няколко въпроса, когато става дума за кънтри музика. Изпълнителите по-добре ли са на малък независим лейбъл или на основен звукозапис? Могат ли все пак да получат въздушна игра или да спечелят награди, ако не са с основен лейбъл? Не говоря само за големите звезди, те имат следното, което изисква да получат ефир, аз визирам новите изпълнители, които не могат да пробият в жанра или да продължат заедно кариера, ако нямат хит след удар.

Големи изпълнители като Тоби Кийт започнаха свои собствени лейбъли, защото не искаха да свирят политиката, която се изисква с основен лейбъл, включително до записване на музика, която искат да запишат. Основните лейбъли имат по-голям контрол върху това, което излиза на нов компактдиск, отколкото изпълнителя. Вижте какво се е случило с Тим МакГрау, той напусна лейбъла си след много години и те издадоха компактдиск с най-големи хитове, за който той нямаше много, ако въобще има някакъв принос. С толкова тежкия талант на жанра е трудно да генерират хит след попадение и ако не са много, са освободени от договорите си. Кой е виновен, когато договорът не се поднови или художникът бъде освободен от договор? Това е лейбълът или това е изпълнителят?

Спектакли за награди като CMAs и ACM се гласуват от членовете, някога се чудим кои са членовете? Мнозинството са хора от звукозаписната индустрия, които са обвинени в блоково гласуване, за да се уверят, че техният изпълнител печели. Кени Чесни е един от артистите, който беше подложен на тежка критика заради тези слухове. Той има основна подкрепа от лейбъла си, както за своите турнета, така и за радиопредаванията си. Изобщо не отстъпвам на феновете, той работи усилено и обикаля през по-голямата част от годината, за да запази себе си и музиката си там за феновете. Но така правят и другите изпълнители и те нямат половината пари зад гърба си от лейбъл, но обиколките им се продават също толкова бързо. Тим Макграу и Файт Хил са много популярни и въпреки това, когато става дума за награди, показват, че не могат да си направят почивка, когато обикалят заедно или поотделно, обиколките им се разпродават за кратък период от време. Техните компактдискове обикновено са в горната класация, но изглежда не получават никакво уважение от страна на индустрията.

Въпросът става, ако не получите подложката от етикета си, трябва ли да излезете и да започнете свой собствен? Дава ви повече контрол върху музиката, която записвате, но плаща ли тя в дългосрочен план? Какво се случва с сравнително новия изпълнител, който не може да възпроизведе ефира, защото радиото възпроизвежда „аромата на месеца“ толкова много, че хората да изключват радиото? Пренасищането става проблем за всички, има само толкова много пъти, че можете да чуете песен, преди да се уморите от нея.

Сега имаме лейбъли, които издават компактдискове с „нова“ музика на стар CD. Така вентилаторът излиза и получава новия компактдиск, когато го пусне, след това няколко месеца лейбълът решава да добави нова песен или две и те издават отново компактдиска, а вентилаторът се очаква да излезе и да закупи друг CD. Особено в тази икономика, кой има пари да купи CD за втори път, само за да получи нова песен или две? Ако това е новата тенденция, моят въпрос към феновете е, ще изчакате ли да купите компактдиск, за да видите дали те решават, че „се нуждае“ от повече нова музика в него? Или ще си купите такъв и се надявате, че не ви сторят това? Кой всъщност има силата, феновете, изпълнителят или лейбъла? Не съм виждал по-малките етикети да правят това (бих могъл да сбъркам) само големите етикети. Разбирам, че всичко това е бизнес, но по някое време те трябва да научат, че ние сме тези, които всъщност плащат заплатите с парите си на турнета, купувайки компактдисковете и стоките, кога е достатъчно? Спрете до форума и ме уведомете какво мислите.

Инструкции Видео: The Great Gildersleeve: Leroy's Toothache / New Man in Water Dept. / Adeline's Hat Shop (Може 2024).